Darina Garvanova

Денят преди Утре

Танцувам. Пияна съм. Виждам те. Морето отвътре мигновено заглъхва като ехо без думи. Мисълта ми става просто ритъм без съдържание, тялото ми – beat.  Приближаваш се. Жива съм. Всичко е реално, а сякаш не е. Така започват винаги нашите вечери. Свършват бързо и ме оставят без дъх. Краят вече е настъпил, още докато спим и ръцете ти са вплетени в косата ми. Адреналинът е започнал да напуска клетките ми. Но това е Утре.

Сега е шумно. Хващаш ме за ръката, аз мълча. Не е време за говорене. Вчера е лишено от въображение, случило се e вече. Утре е пълно с възможности, но ти не си една от тях. Това е порочният кръг на ума, който се лута във времето. Прави предположения за бъдещето или пресъздава спомени за Вчера. Аз и Ти обаче съществуваме единствено Сега.

Тръгваме към вас. Паля цигара. Мразиш, когато пуша, но не защото ми вреди. Миризмата – нея не понасяш. Още една причина да ни свързва единствено Сега. Утре ще избера друг – такъв, на когото му пука, че пушенето ме убива. Утре ще съм друга. Нечия. Ще правя планове за почивки и за бебе. Ще ям здравословно, ще пия малко и ще спя по 8 часа на нощ.

Сега обаче влизам в колата ти. Караш като бесен. Намирам любимата си песен и я пускам на макс. Знам, че музиката те разсейва, а аз не искам да те слушам. За да не поискам да остана. Отварям прозореца за съвсем да те заглуша. Но ти го затваряш и изключваш радиото, а аз изтръпвам от (не)осъзнатата ти жестокост. Сега ще ми дадеш разбиране, ще ме изповядаш и ще ме спасиш от всички заобикалящи ни баналности, а Утре ще си вятърът, който ще ме помете без жалост. Ще се разпилея в него, за да се събера отново друга.

В моето Утре нося взетото от теб със себе си и се научавам да не ми липсваш. Но докато пия и танцувам с непознати, за да не живея в нашата несбъднатост, се сещам за свободата, която споделяхме заедно. Когато Вчера и Утре нямаха значение. Свободата, която другите искат да ми вземат, защото не разбират същността й. За разлика от теб. Другите и мен ни разделя цяло едно светоусещане. Теб и мен ни свързва само едно светоусещане.

Всеки път, когато се връщаш, изгубен и намерен, искам да ти изкрещя, че имаш най-красивия ум, който някога съм срещала, но винаги мълча. Заради себе си. Отказвам да те идеализирам. Спира ме и споменът за страха, с който се будя до теб. Винаги първа, за да си открадна кратък миг от Вчера. Когато светът беше точно такъв, какъвто си го пожелах. Но вече е Утре. Ти пак бягаш от зависимости. А аз пак бягам от теб, за да ме намери този, с който ще слеем времето и ще направи от белезите врати.

И когато призори хващам такси – понякога сама, а друг път с някой, с който малко си приличате или нямате нищо общо, виждам през размазания си грим моето Утре в мъглата. То вече ме чака, настанява се до мен, приканва ме, вълнува ме, съблазнява ме. Усещам как потъвам в него. Води ме напред, а аз го следвам.

И точно когато мисълта ми се успокоява, ме заболява… За ТеБ. Колко ли трябва да си объркан и ранен, за да се превърнеш в такъв парадокс. Да си толкова Голям и малък едновременно. В този момент ти прощавам всичко и за Вчера, и за Сега, и за Утре. И докато пътувам към вкъщи, започвам да забравям твоята улица.

CONTACT US

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Sending
Yogi Chicks
or

Log in with your credentials

Forgot your details?