Darina Garvanova

Софийски вечери 

Квартален ресторант в събота вечер. Сядам на бара да изчакам компанията си. Кисела съм, но съм решила да се забавлявам. Келнерът също е кисел, но той, за разлика от мен, няма шанса да промени съдбата си тази нощ. Иска само да избута смяната. Мрази всички. Постоянно гледа телефона си, а жилата на врата му не спира да подскача. Ризата му се е измъкнала от панталона, но той дори не забелязва. Професионално изкривяване е предполагам да не си гледа в краката. Симпатизарам му, защото, макар че нямаме нищо общо, тази вечер сме братя по оръжие. В чакането. Аз също чакам СМС. 

Компанията ми закъснява. Както винаги. Знаех, че ще се прецакам да дойда навреме, но поне сега мога да наблюдавам другите, вместо да говоря за себе си. До мен се настанява двойка. Намразвам момичето още с влизането. Причината е високият й фалцет, който ми бърка директно в мозъка. А тя не спира да говори. Облечена е като провинциална източноевропейка в Германия. Кожено елече, дебела очна линия, небоядисани корени и множество несъответсващи си едно с друго бижута. Момчето е нейната пълна противоположност. Мълчаливо е и изглежда смутено от високия изказ на мислите й. Долива й чашата, когато се изпразни, и въпреки пискливия й глас я гледа любящо. Слуша я, макар че казаното не изглежда да му е близко. Носи кецове, тениска и кожено яке. Ако беше сам, бих го загледала. Чудя се какво ги свързва. След малко разбирам, че са брат и сестра. Той живее в чужбина, а тя явно обикаля софийските чалготеки. За пореден път се убеждавам, че културата е въпрос на избор, не само на среда.

Келнерът ми носи още една чаша вино. Не съм я поръчвала. “Комплимент от мъжа на съседната маса” – казва ми Сърдиткото. Обръщам се, за да видя доброжелателя си. Отсреща мазно ми се усмихва нацепена батка на средна възраст. Оглеждам се и виждам, че съм единствената сама жена на бара. Не ме разбирайте погрешно, не се подценявам. Но знам таргета на такива мъже. В една друга ситуация той би бил сестрата на момчето до мен. Тя отговаря на неговите критерии. Той – на нейните. Брат й – на моите. Хората се разпознават в избора им. Дори и първоначално само по външни признаци. Там се прокрадва ценностната им система и разбирането за естетика. Нацепената батка обаче не се интересува от такива сложни уравнения. Той е на лов. Вдигам чашата, за да му благодаря, след което я връщам на келнера. И се случва нещо изненадващо, по-шокиращо за мен от това да ме разцепи Халеева комета. Сърдиткото ми се усмихва и ми казва тихо “евала”. Намигам му. Знаех си аз, че сме братя по оръжие. В чакането на СМС-и от нещо по-различно от нацепени батки и пискливи провинциалистки.

CONTACT US

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Sending
Yogi Chicks
or

Log in with your credentials

Forgot your details?