Darina Garvanova

Момичето на покрива

Живея в къща в подножието на Витоша. По-скоро обитавам нейния таван. И покрив. Това е моето място. Тука са събрани всички съкровища, подарени ми от хората, които някога съм обичала и които са обичали мен. Навсякъде, накъдето се обърна, виждам предмети с нашата история. Картичка, нарисувана от най-добрата ми приятелка, още когато бяхме ученички в гимназията и всеки ден си купувахме на път за училище гевреци от Валентинчо на площад „Славейков“. Появявахме се за малко в часовете по немски, а после бягахме към някое кино, за да хванем по-евтина прожекция. С втори геврек в ръка.

Китара от баща ми, която сега прашасва като артефакт в един ъгъл, но напомня за времето, когато правихме опити да свирим заедно. В началото бях страшно запалена, но после, както и много последващи пъти с други хобита, мързелът и непостоянството ми надделяха. Все пак, от време на време забърсвам праха по нея, опитвам се да напасна отвикналите си пръсти по фините й струни и се надявам този път да изкарам някой чист тон. Този път обаче все не идва.

Още като малка наблюдавах как баща ми се грижи за своята. Настройваше я ежедневно, а ноктите му бяха винаги специално изрязани и изпилени в обла форма. После хващаше перцето и магията започваше. Можех да го слушам с часове. И кълна се, че всеки път, когато погледна занемарената си китара, в ушите ми започва да звучи песента на баща ми. Затова я държа в ъгъла, без калъф, заради безмълвната й музика.

Имам още изсъхнали букети от бивши гаджета, предимно рози. Държах ги с дни, затиснати между страниците на любимите си книги, за да ги запазя „завинаги“. В резултат на това страниците им се оцветиха от червени, жълти и розови листа. Но по-голямата част от цветята оцеляха и сега хербарии дебнат отвсякъде.

Имам и скални отломки от времето, когато обикалях пещерите по Родопите и, подобно на Благо Джизъса, вандалствах в тях, за да си отмъкна нещо за тавана. Това се превърна в мой навик. Винаги да запазвам по нещо от всеки важен етап и човек в живота ми.

Имам и музикална кутия от абитуриентския си бал, която ме връща към безобразния ми избор на рокля и прическа. Към неудобните обувки, които забравих някъде и се прибрах боса. Към танците в „Мохито“, което вече е затворено. Към началото на края на безгрижието ни.

Имам и подарени папируси от Египет, където беше най-незабравимото пътешествие в живота ми. Обиколих го от Кайро до Хургада – град на Червено море. Возех се с влак, каруца, камила, качих се на подводница и бях на джип-сафари в пустинята. Посетих множество гробници на фараони и се разтреперих пред Сфинкса. Срещнах бедуини и гледах танца на дервиши. Една седмица бях на кораб по Нил и всеки ден намирах пред каютата си романтични, но неподписани бележки. И те са на тавана. Така и не разбрах кой ми ги оставя, но всяка сутрин се събуждах с усмивка. Върнах се по-човечна отколкото тръгнах.

Имам подарени още африканска маска, картини, розов слон, грамаден метален ключ, книги с любовни послеписи, инсталация от миди и рапани, издълбан с инициалите на едно отминало приятелство дънер, натъпкан шкаф с писма от баба ми, докато следвах в чужбина, кошница с винени тапи, лампа-муха и колекция от миниатюрни, колкото нокът човечета, които съм наредила на специална етажерка.

Таванът ми е като бит пазар, събрал сезоните в живота ми. Той е гоблен на завои и пътища. Мозайка от съдбовни срещи. Поема за сбъднатости и балада за несбъднатости. Гробница на изсъхнали рози. Плоча на Radiohead. Кафе с приятел на покрива. Лента от семейни снимки. Олтар на отминало вече щастие. Код на надеждата за предстоящото. Таванът е портрет на душата ми – колко много са взимали и колко много са давали. Символ, че всичко тече, просто тече.

Много пъти съм го напускала. Винаги по една и съща причина. Защото съм се влюбвала. После сме се разлюбвали и аз съм се връщала обратно, с нови сувенири. Но знам, че ще дойде денят, когато ще го напусна завинаги. А когато навестявам обитаващите го сенки, ще пускам музика, ще сядам на покрива и ще благодаря на всяка поотделно, че ме е довела до човека, с когото таванът няма ми липсва.

CONTACT US

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Sending
Yogi Chicks
or

Log in with your credentials

Forgot your details?