Darina Garvanova

КЕСТЕНИ

Бягала ли си от себе си в някого. Без никаква воля. По пижама. По сънища.

Тази история започна две години преди два телефона в София да си изпратят по няколко СМС-а на 16 септември, 2018-та. Телефоните принадлежаха на Мая и Явор, двойка, до скоро обитавала заедно жилище на ул. „Цар Иван Асен II“.

Мая разбра още на пет, че всяко събитие остава следа по телата и душите на хората. Тя пазеше два спомена от момента, в който баща й ги напусна. Първия – как баба й изненадващо я взима от детската градина и Мая остава у тях следващите две седмици. Втория – как майка й идва да я прибере от баба й, обула две различни обувки. Това беше първият път, когато Мая проумя какво е страдание. После чу къркоренето на червата си.

Явор разбра още на девет, че хората живеят в два свята. Външният  –  на понятната лъжа и вътрешният – на непонятната истина. Убеждението му се роди от факта, че той не понасяше родителите си. Гледаше се в огледалото и се дразнеше, че разпознава по себе си чертите им. Опитваше се да ги заличи със силата на волята си, за да остане на лицето му само онова, което е той самият. Така понятната лъжа, че той и родителите му имат нещо общо, нямаше да вземе превес над непонятната истина, че всъщност по нищо не си приличат.

Запознанството на Мая и Явор беше клише. Лятото на 2016-та – море, танци, текила, влюбване. Върнаха се в София и не след дълго заживяха заедно. На следващата година Мая забременя. Нарече я Точица. В шестия месец Точица умря. Червата на Мая закъркориха, а Явор проумя какво е страдание.

После се сринаха. Двамата заедно и всеки поотделно. Мая скри в сънищата си следите, останали по тялото и душата й, а Явор мълчаливо зарови своите на две части в двата си свята.

Бягал ли си от себе си в някого? По кости. По любов. Като смърт. Като гроб.

На 15-ти септември, 2018-та, Мая изпече пиле и картофи с мащерка. Не беше готвила твърде отдавна. Двамата с Явор седнаха да вечерят. Тя му се усмихна за първи път от твърде отдавна и той усети как адамовата му ябълка подскочи. Беше само усмивка. Дреболия. Нищо не можеше да поправи. Но той я прие, разбра я и кимна в знак на съгласие. На 16-ти септември два телефона в София си изпратиха по няколко СМС-а.

10:30 ч. Мая, къде си?

11:07 ч. Някъде между мислите ми и Борисовата. А ти?

11:08 ч. Някъде по Шишман, заседнал между избори.

15:01 ч. Да заседнеш е прахосване на време. Кога се превърнахме в такава баналност, Яворе?

15:45 ч. През сезоните, докато аз мълчах, а ти сънуваше.

16:03 ч. Всяка нощ насън те търсих гола по улиците, а по главата ми падаха кестени. Никога не те намирах.

16:04 ч. Може да си ме търсила в грешната реалност.

16:05 ч. Има ли такава?

17:40 ч. Мая, едно хлапе току-що ме уцели с кестен пред 7-мо.

18:01 ч. Вчера им започна учебната година. Ти в Ицката ли ще останеш?

18:03 ч. Да, събрах си багажа, докато те нямаше.

21:00 ч. Ок. Точно влизам вкъщи. Утре ще ти пиша.

Не му писа. През есента на 2020-та щеше да го мерне в Билкова и да си тръгне, без да му се обади. Той щеше да познае гърба й, без да я извика.

CONTACT US

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Sending
Yogi Chicks
or

Log in with your credentials

Forgot your details?