Darina Garvanova

ВРАГЪТ В ОГЛЕДАЛОТО

От онези дни е. Точно се върнах от “Комините” на Витоша. С Майчето пак се качихме да летим. И двете имахме нужда от бягство с парапланер днес. След емоцията от планината обаче ме връхлитат същите въпроси, с които тръгнах нагоре.

Какво е свобода и какво е принадлежност? Доколко мога да се посветя? Докъде харесвам присъствието на другия? Докъде харесвам себе си с него?

Казват, че правилният въпрос е първата крачка към осъзнаването. Но има ли изобщо абсолютен отговор, елиминиращ всички останали. И ако има – това не е ли тотален геноцид на възможности. Макар и недоказани – знаците, които следваме, в които вярваме, не отразяват ли нашата същност далеч по-смислено от доказаните факти, които ни подчиняват. На нея. На “действителността”, за която пък после други ни учат, че е илюзия.

Без да се усетим, не ставаме ли неволни жертви на сблъсъка между постиженията на науката днес и веруюто на духовни учители. Не се ли въртим постоянно в дяволски кръг на променливи. На открития, които винаги са предпоследни.

В един паралелен свят започвам да търся отговорите с теб наум. 

– Пак ли те боли?

– Да.

– Къде?

– Не знам.

Знаеш, че те лъжа, защото виждаш душата ми на карта. Локализираш демона ми, кацнал е на слънчевия сплит. Той живее там отдавна. Когато не го слушам, прави да ми се гади. Но аз не го виня. За мен е пръв приятел. За теб е смъртен враг. Аз и Ти сме разяден организъм, защото той е между нас.

Използваш хитрост, за да го подмамиш да си тръгне, а аз се парализирам от страх да остана Сама Без Него. Сама С Теб. Той е зъл, но двамата създадохме хармония. Аз никога не го разочаровам. Той никога не ме оставя. За него съм достатъчна.

Затова озверяла нахлувам в душата ти. Локализирам кучката, която те е хванала за гърлото. Кацнала е на трахеята ти. Тя живее там отдавна. Когато не я слушаш, те души­. Но ти не я виниш. За тебе е довереница, за мене е съперница. Аз и Ти сме разяден организъм, защото тя е между нас.  

Кучката ме сграбчва и събаря на земята. Гаври се с мен. Удря ме. Хапе ме. Скубе ме. Аз затварям очи и притихнала под тялото т­и се чувствам като екзорсист. Когато тя приключи с мен, ти ще си отидеш. Отвратен от себе си. За да не ти напомням кой можеш да бъдеш. А аз ще допълзя обратно до най-дългата си връзка. До единствената, на която съм се отдавала напълно. Той ще ме очаква на нашето място, до слънчевия сплит и ще прави да ми се гади много дълго време. За да ме накаже. После ще се помирим, докато пак не се опитам да избягам.

А аз ще се опитвам още хиляди пъти. Докато не изпълзя обратно от затвора, който сама съм създала. Оказва се, че не тъмнината, светлината ме плаши. Затова си измислям чудовища и се крия под полите им. Лошата ми обич е направила в тялото ми болест. Но един ден, в един реален свят, ще стигна до теб, за да срещна себе си и разпилените отговори по всички наши места. Никой не се развива сам. Дори и демоните. Но най-вече хората.

CONTACT US

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Sending
Yogi Chicks
or

Log in with your credentials

Forgot your details?