Darina Garvanova

АНАТОМИЯ НА КРАЙНОСТИТЕ

Крайният позитивизъм ме дразни безкрайно. Също колкото и крайният негативизъм. Въпреки че самата аз съм “продукт” на крайни решения. Натискай до ръба – тялото, мозъка, еуфорията, депресията. Всяка голяма промяна в живота ми е правена с лекота. Остър завой, често неочакван за околните. Понякога изненадващ и за мен. Но по стечение на нещо извън контрола ми, посоката винаги се е оказвала правилна. В дългосрочен план. Което пък ме доведе до крайния извод, че грешна стъпка няма.

Времето обаче има способността да подменя представи, реалности, дори и личности. Не мога да се сетя за “специалния“ момент, в който ме духна “вятърът на промяната”. Защото такъв нямаше. Бях каква ли не. Без да се сбогувам, станах друга. Без шум. Без миг на просветление. 

Големите трансформации са тихи. Промъквали са се дълго. Нямат дата на раждане. Нямат смъртен акт. Случват се и ти остават само спомена за човека, който си бил. Неконтролируем. Разрушителен. Неуверен. Какъвто беше умът ми, такова беше и тялото ми. Още го помня. Понякога твърде добре и твърде отблизо. Но вече не намирам много общо помежду ни. 

Моят живот никога не се е случвал “по план” и се отказах да упорствам срещу естествената му динамика. Вече дори съм увлечена по нея. Държи съзнанието ми живо, любопитно и гъвкаво. Отворено за минаващото през мен. За всяка крайност, която бях. Отричаща предишната. Обичах се и се мразех. Приемах се и се отхвърлях. И навсякъде намирах и събирах парчета от себе си.

Днешното Аз се роди от парадокса на моето вчера и пак ще се изгуби утре. После ще го намеря отново в най-елементарната житейска ситуация – на някой светофар или пейка, в нечий поглед докато се смея, в полупогребан спомен от миналото, в оживяло в настоящето ми дежавю. И ако утре моето бъдеще ме доближи и ме попита – Коя си?!? Аз ще мълча. Защото не знам, а не искам да лъжа бъдещето си. Променях се толкова пъти и пак си бях аз. Макар и все различна.

Има обаче нещо, което ме определя и ме връща винаги към ядрото на същността ми. Нещо, което изградихме на фона на всички промени в живота ни и различия помежду ни. Нещо, с което съм свързана, без време и място. Нещо, с което се гордея. Нещо добро. Нещо, което остава. Знакът към дома, където винаги се връщам. Където винаги ме чакаш.

Ти си всичко, което трябва да знам за приятелството. Ти си моето детство. Ти си най-силният смях и най-голямата утеха. Най-чистата и толерантна част от мен си Ти. Там, където не достигам, не запълвам, не разбирам, го правиш Ти. И ако утре моето бъдеще ме попита “Коя си”, а аз съм забравила, ще дойда при Теб. Ти си отговорът на моя пъзел. Ти си най-голямото ми човешко постижение. 

За Йоя.

CONTACT US

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Sending
Yogi Chicks
or

Log in with your credentials

Forgot your details?